Престанали преди няколко години, работи мощен металургичен комплекс за производство на мед, цинк и олово от перуанския град Ла Oroya може да възобнови работата си в пълен размер: собствениците на завода (собствениците на компанията «Doe Run Перу»), преди това се счита за срок ликвидация на предприятието, реши да проведе своята преструктуриране. Това Представители на организацията пред репортери, след като наскоро проведено заседание на Съвета на директорите, на която беше обсъден за нататъшната съдба на производството.

Компанията «Doe Run» — една от най-големите оператори на световния пазар на цветни метали — е основана през 1864 година. Неговите основни продукти — олово (организацията има дял от около 1/10 от общия капацитет на пазара на Смирната), мед и цинк. В допълнение, на капацитета на предприятието произвежда бисмут, селен, телур, индий, антимон и благородни метали — злато и сребро.

Посоченият по-горе комплекс в La Oroya е построен на три етапа през 1922 г., тя е построена топене на мед единица, дори и след 6 години — в експлоатация на производството на олово, а в началото на 50-те години — работещ цех за цинк леене. мощности Design са изчислени да произвежда (годишно) 122 хил. тона олово, 70000 тона мед и 45,000 тона цинк, обаче, поради концентрацията на такъв голям брой предприятия на сравнително малка площ, магазин комплекс, като правило, се работи само с частичен товар.

Сегашният собственик на металургични предприятия на La Oroya — компанията «Doe Run» — е придобило актив през октомври 1997 г. (с медна мина Cobriza) за 254.5 милиона щатски долара. По времето, когато оборудването износени цех комплекс (бившият собственик не е твърде притеснен за нейната модернизация), и града, състоянието на околната среда, от които може още много да се желае, удари десетте най-замърсените находищата на планетата. Под натиска на тези обстоятелства, през 2009 г. за управление «Doe Run» е бил принуден да намалят присъствието си производство. Напоследък част от съоръженията (за производство на олово и цинк) отново е пусната в експлоатация, но най-старата част — производството на мед (от непълна етап на модернизация на оборудване) — и не е била пусната в експлоатация, както и по отношение на комплекс управлението на разглеждания най-песимистичните варианти развития.